Skip to main content

167. ВСРЕД СВЕТЛИНА

АЗ СЕ ЛЮБУВАХ
НА ЖИВОТА ВЪВ ГРЯХ,
ВОДЕН В ПОРОЦИ, СРЕЩИ И СМЯХ.
НО БОГ МЕ СРЕЩНА
КАТО ЛЪЧ ВЪВ НОЩТА,
СЛАВА БОГУ ВИДЯХ СВЕТЛИНА!

ВСРЕД СВЕТЛИНА, ВСРЕД СВЕТЛИНА!
НЯМА ВЕЧ' СЪЛЗИ, НЯМА ТЪМА!
АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ
И БЕЗ ГРИЖИ И ЗЛО.
СЛАВА БОГУ ВИДЯХ СВЕТЛИНА!

КАТО СЛЕПЕЦ АЗ СЕ БЛЪСКАХ САМИН
В ЯДОВЕ, СЪЛЗИ, ВСИЧКИТЕ ДНИ.
НО БОГ СМЕНИ ВСИЧКО
СЪС СВОЙТА МОЩ,
СЛАВА БОГУ ВИДЯХ СВЕТЛИНА!

БЯХ ИЗОСТАВЕН,
ИЗМЪЧЕН, ПРЕЗРЯН...
КАТ' ЧУЖДЕНЕЦ БЕЗ ДОМ И БЕЗ БЛЯН.
СЕГА МЕ ВОДИ НАЙ-ВАЖНАТА ЦЕЛ.
СЛАВА БОГУ ВИДЯХ СВЕТЛИНА!